18. ЦИКЛИ НА ЖИВОТА

Георги Радев Дюлгеров

Пролет е, най-красивият, животворен, пълен с цветя и светли надежди сезон. След него идва лятото, есента и накрая зимата - четири сезона, характерни със своите особености. Пролетта - буйната растителност, лятото - с горещините, есента - с мъгли, дъждове и хлад и зимата - с бури и сняг. И студове, на какво се дължат тези промени? Единственият отговор е - Слънцето.

Слънцето в своето движение от юг на север и обратно дава тези промени. Ако се застане на 22 март в 12 часа на екватора, ще се види. че слънцето е в най- високата си точка, в своя зенит и излъчва мълнии светлина. От този момент нататък то се надвесва на север и хвърля толкова светлина ленергия, която е толкова силна, че подтиква растежа на всяко коренче, на всяко растение. То събужда живот в цялата природа.

Слънцето се движи на север и усилва своята светлина, а земята, жадна за топлина, я поглъща. Това трае до 22 юни. Тогава слънцето се издига до най-високата си точка на север. Излъчената енергия е толкова много, че остава в излишък и започва да радиира обратно. Образува се двойнс течение на слънчевата енергия - едно артериално - от слънцето към земята и друго - венозно - от земята към слънцето. Тези две течения предизвикват летните горещини.

Слънцето продължава движението си на юг и на 22 септември - есенното равноденствие - краят на лятото и началото на есента. То продължава на юг, светлинната му енергия намалява, а заедно с това и неговото влияние върху природата. Земята е още положителна, тя още отдава топлина, но това приключва към 22 декември и от положителна става отрицателна. Слънцето е в най- отдалечената си точка на юг и тръгва на север. Земята е изстинала, зима е.

Но идва наново 22 март.

Друг кръг, аналогичен на годишните времена е денят. Сутрин слънцето се показва над земята, издига се нагоре и усилва своето лъчене, което се поглъща от земята. Това трае до 12 на обяд, като достига най-високата си точка. Този процес ни напомня на пролетта. След този час слънцето усилва излъчването на енергия, която не може цялата да бъда погълната от земята. Излишната сменя посоката си - обратно към слънцето. Това двойно течение е характерно за лятото.

След залеза на слънцето влиянието му намалява, но земята е положителна и отдава топлина до полунощ. Това е есента на денонощието.

След полунощ земята сменя поляритета си, готви се да поглъща слънчеви лъчи, но слънчевото влияние е още нищожно. Това е зимата.

Този двоен глад за слънчева енергия през пролетта, рано сутрин, когато слънчевите лъчи се възприемат цялостно от материята и внасят своето съдържание в нея - концентрираната слънчева енергия.

Този факт е бил познат на древните мъдреци, учителите на древните окултни школи, защото са препоръчвали на своите ученици да излизат рано сутрин, особено през пролетта, да посрещнат първите слънчеви лъчи на полето или на високи места. Те проникват в човека и внасят сили и здраве. Това е практикувано от учениците на Хермес в Египет, есеите, Христовите ученици, питагорейците, орфисти, богомили и съвременните окултни общества.

Цялата природа, всичко, каквото съществува по земята, е дело на кондензираната слънчева светлина - енергия. Това е било известно на всички окултни учители и ученици.

Атомите са миниатюрна слънчева система, а електричеството е трансформиран слънчев лъч. Установено е, че ако земята напусне Слънчевата система, температурата й ще се понижи до абсолютната нула. При тази температура материята на земята ще се свие така, че ще се получи ядрен взрив, при който Земята ще се превърне в невидимо етерно тяло. И ще се превърне в светлина, т.е. от каквото е съставена.

Самият човек е синтез от слънчева светлина, т.е. от слънчеви продукти. Ние се греем на слънце, живеем на светлина и се храним директно и косвено от нея. А през зимата, когато слънцето е оскъдно, ние ползваме дърва, газ, ток и други слънчеви продукти, с които компенсираме неговата липса.

Но слънчевата светлина не е само механични трептения. Ако беше такава, тя би се превърнала в еднородна маса, в безформена материя, без всякаква целесъобразност.

А ние виждаме точно обратното. Светът се строи целесъобразно планомерно, според плана на един Велик Архитект, че всичко, което става, е целенасочено, защото всички органи и системи в човешкия организъм действат синхронно между сили, здраве, съзнание и разумна дейност, насочена към неговото съвършенство.

Така, слъчевите лъчи са трептения и напрежения, предизвикани от всемирния живот. Те са живи и разумни и осъществяват волята на разумния архитект. Те стават това, което той е замислил.

Този свят е замисъл на Божествената разумност, а човекът е лъч от това живо слънце. Съзнание. Свързани сме с него и получаваме живот, енергия, разум и светлина за живота. Той е физическа, сърдечна и разумна храна за нашия живот.

Апостол Павел е казал на атиняните - „Незнайният Бог е Бог, в който живеем, движим се и съществуваме", а някои стихотворци са прибавили „и негов род сме".

В природата, в която живеем и растем, има свой ритъм - годишните времена. Ние живеем всред тях и те оставят своите незаличими следи.

От люлката до гроба човешкият живот е кръг и е изложен на годишните промени. От 1 до 21 години той живее в своята пролет. Детето расте заедно с радиуса на неговия поглед, възприятия и знания. То непрекъснато учи и възприема. Прилича на орел, който лети високо и със своите силни очи вижда широки простори. Така детето расте и пасивно възприема всичко от света. Към 21 година пожелава нещо, което най-много желае и обича. Това желание се събира, натрупва и се превръща в огромна неудържима сила. За този момент в окултизма се казва, че душата разцъфтява и този цвят трябва да се оплоди.

Какво е пожелал? Човек носи своите заложби, дарби и наклонности, изработени в далечното минало. Това, което е пожелал, се превръща от мечта в творческа сила, която не познава преграда. Този млад човек от съзерцател на своята мечта се превръща в реализатор на своя идеал. Той живее във втората фаза на своя живот - от 21 до 42 години и е вече под влияние на двете течения. Съзерцава своя идеал и пътищата, методите, чрез които може да ги постигне. Превръща мечтата в реалност или цветът на душата се превръща в зрял плод.

От 42 до 63 години човек живее в своята есен. Есен е неговият живот. Ние виждаме този неудържим лъв навел глава, превърнал се на вол в тежко-натоварена кола, която влачи към брега на житейското море.

Какъв е този товар? Семейство, деца, проблеми. След време децата израстват, задълженията намаляват, но той чувства, че и силите му намаляват и вече може да намали напрежението. Към 63-та година той е свободен от всякакви задължения и е като дете, седнал на брега на житейското море. Вижда какви бури, вълнения и кризи е преживял. Сега прави преоценка на ценностите в своя живот.

Този нов идеал на стареца, макар и ценен, се обвива в кора, превръща се на семка и пада в плазмата на живота, отива си заедно с него, за да се появи идната пролет. Оттук започва един величествен кръг - кръгът на човешката история.

Историята на човека, специално на нашата бяла арийска раса се е развивала под влиянието на четирите годишни времена. Тя е имала своите пролет, лято, есен и зима.

Според окултизма зародишът на нашата пета раса е от избраните най-чисти и благонадеждни индивиди от четвъртата раса - атлантската. Те са били заселени около Хималаите и са образували впоследствие петата арийска раса. Тяхното съзнание е било обширно, пръснато навсякъде. Те не са можели да отделят себе си от другите. Виждали себе си в целия род. Те са били ясновидци, виждали са небесния свят, а материалният е бил за тях като мъгла - непознат. Имали са стадно съзнание или т.н. колективно подсъзнание. Между тях са живеели ришите - Великите Учители, които са се отличавали с цветна величествена аура и са били смятани за богове. Целта на еволюцията е била да се съсредоточи в една точка обширното съзнание и да се създаде индивидуално съзнание, индивидуален център, от който да се проектират всички дарби и способности на човек. Ришите са спомогнали за разделяне на труда, като послушните са били защитени от глада и природните стихии.

Изминали са хилядолетия, докато всички осъзнаят, че този свят носи условия за добър и радостен живот. Техният поглед от небесния свят, постепенно се е обръщал към физическия, като източник на материални блага, към неговите закони. Постепенно материалният свят е станал по-ясен за тях. Виждането на вътрешния човек, на душата, постепенно изчезнало, но споменът за него останал. Дотук е първата фаза на човешкия живот - пролетта на неговата история.

Поглеждайки този земен свят, човекът пожелал да го опознае и овладее. Това опознаване е цветът, който се е появил и трябва да се оплоди. С това настъпва втората фаза - проява на творческите възможности - любознателност, да опознае законите и силите на физическия свят и волевата, творческа сила. чрез която благата на този свят могат да бъдат овладяни и съзерцанието на идеала - това са двете течения, характерни за лятото. На тази основа са се появили древните култури на Халдея, Вавилон, Персия, Египет. Те са имали ясен спомен за невидимия свят. но и физическият свят е привличал тяхното внимание. Тук индивидуалното чувство започнало да се пробужда и усилва. Виждали са, че колкото по-голяма нива е засята, толкова повече жито ще вземат, повече ще се облагодетелстват. Това ги е накарало да търсят помощници - такива са станали по-слабите, неуките, непредприемчивите. Но жаждата за повече блага събудило егоистичното чувство в човека, да чувствува себе си отделен, да облагодетелства повече себе си.

Със засилване на това себично чувство, на този егоизъм, човек започнал да забравя за интересите на другите, почувствувал се господар. Свещен егоизъм завладял народите и се образували класите. Народите възставали едни срещу други, това довело до хаос, в който загинали древните цивилизации. Хората са се отчуждили един от друг, станали са жестоки, отмъстителни. Това е най-тъмната епоха, когато разгромът и човещината са се отдалечили.

В този ред са се явили нови цивилизации - еврейската, гръко-римската. Това е тъмната печална есен на човешкия живот.

За да се ограничи самоизтреблението на хората, се явяват гражданските закони, но се узакони робството. В края на тази епоха се яви Христос. Той възвести братството между хората, че животът, който живеем, не е наш, той принадлежи на Бога. „Бог е наш и той живее във всички хора и на всички дава живот." Нашето битие, нашият ум, сърце, душа, дух и тяло, всичко е създадено и е проникнато от този велик Божествен живот - ние сме деца на Бога. братя сме, един Бог, един живот, една сила живее в нас!

Да обичаме ближния като себе си! Тази нова светла мисъл се разнесе като мълния по всички посоки в тъмния хоризонт на човешкия род и събуди светли надежди и хората започнали да се събират на групи, общества, братства и комуни. Но страшното минало и настояще на човечеството и омразата са изпълнили атмосферата. И сега, като леден вятър тази омраза затрупва семената на тора всемирно живо Слово, посято през есента. Снежната пустиня се разпростира навсякъде. Човек живее със своето минало. Той, като хищник, живее своята зима. Но семената на живото Слово са пуснали дълбоко корени и под влиянието на страданията, които сам е създал, се учи да създаде нов идеал,

Той вижда, че в производството на един елементарен продукт е синтезиран живот, усилията на цялото човечество. Този процес е започнал още от създаването на слънчевата система и зараждането на елементите.

Ето защо този комплекс от процеси са дело на човешкия дух през вековете. Но и самият човек не принадлежи на себе си, той е продукт на цялото битие, рожба на мировия Дух. Неговият разум е път, изминат и огряван от законите на мировия разум.

Човек принадлежи на цялото, защото усилията на цялото е проектирано и живее в него, свързано е с него и не може да живее извън него.

Ние днес обичаме природата, но сме длъжни да обичаме и човека, ближния си. Тази любов ни задължава да бъдем искрени, честни, справедливи, да помагаме на слабите.

Любовта, това е езикът на живата природа, говор на мировия дух в човека. Когато се пробуди този миров дух, ще настъпи новата епоха, ще настъпи пробуждане на ново съзнание - нова пролет в човешкия живот.

Зазорява се, пролетното слънце изгрява, ледът ще се стопи и то ще стопли сърцата на човеците. Царството Божие ще слезе на земята и ще настане Царството на Любовта.